Рубрики в броя
АНАЛИЗИ
ДЕНЯТ
ДИСКУСИОНЕН КЛУБ
ЗАЩО
ИКОНОМИКА
НАЦИЯТА
СВЕТЪТ
СПОДЕЛЕНО ОТ ВАС
СПОРТ
ФОРУМ КУЛТУРА
|
| Какво е „новото“ в морала на политиците? |
| 2001-08-17 12:49:58+03 |
| Каквото и да говорят анализаторите (а те казаха какво ли не!), идването на власт чрез парламентарни избори на цар Симеон Втори е събитие с изключително голямо значение за развитието на България, което трудно може да бъде проумяно докрай още сега. Прибързаните анализи „на коляно“, с които ни заливат всеки ден, по-скоро объркват, отколкото проясняват така създалата се ситуация. Въпросите, нуждаещи се от разбиране, са прекалено много. Как така монархът (в една все пак легитимна република) спечели изборите – и то без особено затруднение? Дали това не е знак за банкрут на цялата политическа и държавна система, който зове за промяната є? Възможно ли е политическата сила около Царя да промени политическите нрави – и да покаже, че политиката у нас може да възвърне достойнството си, или в нейните идеи и действия справедливо трябва да се подозира фалшификат? Какво следва да извлече от станалото (като оценка за себе си) политическият елит на СДС и ОДС – за да могат реформаторските сили отново да заемат полагащото им се място? Какво бъдеще очаква България и нас, българите, след като така решително показахме разочарованието си от досегашното развитие на нашенската посткомунистическа демокрация – и отново се хвърлихме в неизвестностите на един риск, който е възможно да ни коства много? Как светът ще възприеме станалата у нас промяна – но не като любезничене и дипломатически жестове, а фактически, действително – с всичките последици от това? Разбира ли царят бремето на огромните отговорности, с които се нагърби – и какви следва да бъдат неговите действия оттук-нататък, за да избегне непрекъснатата опасност от провал не толкова на династията, а на нацията? Какво показват първите стъпки на царя-премиер, свързани най-вече с оформянето на неговото правителство? Въпросите, както се вижда, нямат край, а непремислените отговори не струват почти нищо… Оценките и анализите, обслужващи някакъв партиен интерес, трябва да бъдат отхвърлени като ненужни в създалата се ситуация: ако партиите, както твърдят гръмогласно, милеят за България, а не за себе си, то те трябва да направят изискващото се от тях, и то не за друго, а за просперитета на родината. Но дали те имат това високо съзнание за отговорностите си? Налице е известно объркване както сред електората на СДС и ОДС, така и в техните ръководства, което е неизбежно, ситуацията наистина е уникална: ние, българите, на изборите отново проявихме своята непредсказуемост и дори ирационалност! Ето че ключът към всичко са фразите, които символизират станалата промяна: „нов морал“ и „почтеност във всичко“. А какъв беше моралът досега, та така остро се нуждаем от „нов морал“? И нима тъкмо непочтеността е първата причина за провала на досегашното управление? Не трябва да се подвеждаме заради красивите фрази, важен е техният подтекст… Политическите позиции и действия се определят от интереси – „новото“ в политическия морал тогава не е ли тъкмо замяната на противоборстващите корпоративни интереси от един всеобщ, народен интерес? Царят според своето понятие е надпартийна, държавна и национална институция – но като лице и личност нима той е изцяло независим от интересите на ония социални групи, от които се състои нацията, и особено от ония, които в действителност стоят зад него? Всяко управление служи някому – възможно ли е от изгода за дадени слове да се премине към управление, служещо на всички? Къде впрочем е доказано, че управлението на СДС и ОДС е било… неморално и… безпринципно?! Кои тогава са ония решения, които са изгодни на всички, след като поради различията в интересите изгодното за едни е неизгодно за други? Не обрича ли всичко това новото управление на безпринципност, на игра с настроенията на широки слове, тоест на демагогия, която нищо добро няма да донесе? Ако досега „боричканията“ около това чий интерес ще доминира в държавата се свеждаха до междупартийни конфронтации, то сега не се ли получава така, че всички ние като цяло мигом се превърнахме в безлика маса с която управлението ще си прави, каквото си поиска, спекулирайки с „широките настроения“?! Може ли това да доведе до „пълен консенсус“, до „единение на нацията“ и пр., или то неминуемо обрича новото управление на една коварна безпринципност тип Беров, която вещае неизбежния му провал? Моралът в политиката е да следваш ясно осъзнат коренен интерес, изгоден не за теб самия, не за „политическата сила” като такава, но най-вече за най-широки слоеве, включително и за ония, които сами не го съзнават. Моралът в политиката е дори да вредиш на своекористния частен интерес на политическата сила, но да работиш за едно бъдеще, което ще доведе до благоденствието и просперитета на цялата общност един ден. Морално в политиката е решението или действието, което в крайна сметка е изгодно на всички, а то може да е такова само ако се определя от ясни принципи: безпринципността е израз на неморална политика, която облагоденства само едни алчни малцинства. Парадоксалността на политическия живот се изразява в това, че принципното, „общоизгодно“ и морално управление почти никога навреме не се осъзнава от „електората“ като такова, докато прехвалените и аплодирани от всички решения и действия винаги обслужват нечий скрит частен интерес и дълбоко в себе си са безпринципни и неморални. (Ще се поясня: БСП по своята природа е безнадеждно неморална и безпринципна, защото хем принципите є са негодни, хем обслужват само една малка върхушка на самата партия, хем вредят на общността като цяло, хем лицемерно се спекулира с „общия интерес“, хем се лъже непрекъснато и т. н. Управление тип Беров пък ясно показва, че такава политика е изгодна единствено на престъпните групировки не просто заради вътрешната си неморалност, а защото неин принцип са тъкмо безпринципността, демагогията, спекулирането с „изгодното на всички“, крайното лицемерие на една външна „загриженост“ за „националното единение“…) СДС и не спечели втори мандат тъкмо защото следваше една принципна и дълбоко морална политика, изгодна на нацията като цяло, съответстваща на общия народен интерес, плодовете от която тепърва ще се усетят. Ако в редиците на СДС е имало своекористни дейци и личности, то това съвсем не може да промени като цяло позитивната политическа програма, която СДС и ОДС саможертвено се нагърбиха да изпълнят: те не измениха на ценностите си въпреки рисковете от това. Сега разноликото движение около Симеон Втори се опитва да даде алтернатива на управлението на СДС, която не може да е друга, освен връщането към едно управление тип Беров с цялата му демагогия, с обслужването на скрити престъпни интереси, с безпринципната игра с интересите на най-широки слоеве, с аморализма му. Афиширането на „почтеността във всичко“ и на „новия морал“ не може да не означава изтъкване на една фасада, зад която стоят съвсем други цели и интереси. Сега всичко се свежда до това да се прозре дали Симеон Втори само хитро използва ония групировки и личности, които го подкрепят, за да постигне своите династични интереси един ден, или пък, подобно на увлечен картоиграч, залага всичко за едно кратковременно удоволствие, заради „тръпката“ на хазарта. Ако в действителност се развива първият сценарий, то (тъй като, трябва да признаем, по принцип интересите на една династия така или иначе съответстват с дълбоките коренни интереси на нацията), тогава неговата политика вътре в себе си е рационална и оправдана, дори може да бъде оценена като морална. Но ако е приведен в изпълнение вторият сценарий, то това е израз на безпринципност и аморалност, която неизбежно ще доведе до сгромолясването на въжделенията както на монарха, така и на нацията като цяло. Не трябва да се подценява вродената политическа хитрост на династията, която Симеон Втори днес въплъщава, но това не е гаранция, че той ще изиграе съвсем успешно картите си, всичко тук ще проясни единствено времето и конкретните му действия и решения. Като гледам досега (решенията му около сформирането на кабинета, назначаването на куриозни личности на възлови постове), той като че ли изпадна в една безпринципност и недалновидност, която, ако бъде продължена, много ще му коства – защото, веднъж започната, трудно може да се удържи или спре. Но още е много рано да се съди категорично, нека все пак му бъде даден шанс. Ако наистина царят-премиер съзнава историческата си отговорност, тясно свързана с интересите на цялата нация, той в един момент ще разбере, че негов единствен принципен съюзник е само СДС с някои други националноотговорни сили, и тогава за доброто на България ще трябва да намери сили и решимост да се отърси от ония полумафиотски или направо престъпни групировки, които сега го аплодират и се надяват само те да спечелят от политиката му. Но ако заради едната власт е загубил съзнанието си за мисия и заради временни изгоди се е обрекъл на служене на нечии своекористни интереси, той ще загуби всичко, а пък нацията ще бъде хвърлена в хаоса на Берово-Виденовото безвремие, от което пак единствено СДС ще трябва да я изважда. Както и да размишляваме, истината е, че България отново е на кръстопът фатално важно е по кой път фактически поехме на тези избори, но още не сме го осъзнали. За задържането на страната по единствено верния път, следван така саможертвено от СДС, се иска много работа и преди всичко далновидност не само от Симеон Втори, но и от опозицията, която, както се разбра, днес се състои тъкмо от СДС, от ОДС. Дано се е зародило ясно съзнание сред политическите кръгове, че авантюрите със съдбата на нацията вече са невъзможни, а пък ако някой си го позволи, той непременно горчиво ще се разкайва: сега не е 1993 година, нито пък 1995! Какво в действителност става, ще се разбере много скоро, иска се малко търпение, а пък след това идва часът на решителното действие. Но каквото и да става, отчаянието за СДС и неговия електорат в тези дни на „поражението“, в което взелите реванш ликуват, е най-лошата стратегия. Трябва да се знае, че в политиката ефективни са не кратковременните „победи“, а дългосрочната национална стратегия, която правителството на Иван Костов очерта и така бляскаво защити. В създалата се ситуация от ръководството на СДС се иска гъвкавост и широта на хоризонта, която да му позволи да избегне недалновидните позиции и да извлече позитивите от иначе недоброто развитие на нещата. Затова прибързани са нечии радости, на които знак в тези дни са невинните уж очички на Георги Първанов или пък усмивката на Доган; казано е, че „най-добре се смее онзи, който се смее последен“…# |
| Автор: Ангел ГРЪНЧАРОВ, философ |
|
